Кристиян седна на компютъра.Влезе в Гугъл...или поне опита.Тогава се сети, че не е платил Интернета.Той седна на дивана и пусна телевизора.Опита се да не мисли за компютъра, но не издържа.Облече си черното яке, което му беше станало малко още преди 2 години и излезе навън.Надяваше се никой да не влезе в апартамента му, защото забрави да заключи.Тръгна бавно в студения ден.Якето му имаше много къси ръкави, но яката беше огромна.Лицето на Кристиян изобщо не се виждаше, когато пристигна.Жената зад касата се притесни - реши, че той е крадец.За щастие преди да обяви тревога Кристиян съблече якето си и тя се успокои.Клиентът извади портфейла си и плати.Когато попита дали веднага ще пуснат Интернета, жената се изсмя.Обясни му, че той не е плащал от седмица, затова ще има Интернет чак след 2 дена.Кристиян побесня, удари върху масата, тропна с крак и каза на жената: ,,Слушай сега!Аз съм блогър и пиша всеки ден.Не мога и няма да пропусна един ден заради вас.Пуснете ми Интернета!Веднага!" Тогава жената, ще, не ще, изпълни желанието му.Когато се прибра, Кристиян съблече старото си яке, седна пред компютъра и написа блога, който току-що прочетохте вие!